“Магнолия” – намигването на реж.Пол Андерсън

 

„Магнолия“ е един особен филм, наподобяващ пъзел с много парчета, които трябва да наредиш, за да видиш голямата картинка. Определено не е история за масовия вкус, но все пак може да издържите трите часа и осем минути, дори може да им се насладите, ако имате малко подсказки преди почването на филма.

Магнолия е от тези филми, които нямат никакъв смисъл на първо гледане, но после всеки елемент се навързва перфектно в матрицата на режисьорския ум и всичко става абсолютно ясно. Няма нищо случайно и всичко, което виждаме е ключ към нещо друго. Режисьорът кореспондира с нас по време на целият филм като ни пуска най-различни намеци и подсказки.

 

Ако някой попита: „За какво става дума в този филм?“, няма еднозначен отговор, който да може да обясни „Магнолия“. Тя не е едно конкретно нещо, а съвкупност от хиляда неща, ситуации, емоции, хора.

Но защо „Магнолия“?

Когато питат Пол Том Андерсън, защо кръщава филма си по този начин, той отговаря, че първото нещо, което му е дошло в главата е било думата магнолия. Тя започнала да се появява отново и отново и да го тормози непрекъснато. От нея всъщност се ражда идеята за филма. След това свързва заглавието с Magnolia Blvd в Los Angelis, където е заснета по-голямата част от филма. На самата корица всички герои се намират в листенцата на цветето, което отново ги свързва в едно (корицата и трейлъра са лично направени от Пол). Първоначалната идея на филма е било да се каже на зрителя, че всички герои живеят на една и съща улица, нищо че почти не се познават, техните избори и решения в живота са ги събрали до едно положение. Но след това са се отказали, тъй като са решили, че това ще обърка зрителя още повече. Друга връзка със заглавието може да се направи с двамата герои, болни от рак. Чрез екстракти от Magnolia tree bark се спомага за лечението на рак, което е поредната отправна точка на Пол Андерсън. И не на последното място Пол прави разследвания свързани с магнолия и открива думата „магония“, която се определя като пространството, от което падат предмети от небето. Е, може да се каже, че сега всичко се навръзва…

Но,

защо падат жаби?

Когато Пол решава това да е последната сцена, не съзнава, че зрителят може да направи библейска връзка. Напротив, той свързва падането на жаби, с онова пространство, от което падат предмети, а и също камерата се спира на една картина в апартамента на Клаудия, където пише „but it did happen”. Явно послание към зрителя, който в този момент си блъска главата и се чуди какво се случва, Пол казва, ето, то вече се е случило. Отправна точка е торнадо в Мексико през 1997година, от което наистина падат жаби. След като Пол споделя идеята за филма на актьорите, Хенри Гибсън му казва, че моментът с жабите може да бъде асоцииран с Библията и тогава не само че Пол не премахва идеята си, а я засилва още повече като по време на целия филм умишлено показва числата 8 и 2. И преди да продължа с примерите за числата, нека отбележа, че за последната сцена са били направени близо 8000 гумени жаби.

„Exodus 8:2“ – ето го ключът за разчитане на всичко останало.

В началото на филма, когато почва Quiz шоуто, човек от публиката държи табела с надпис: „Exodus 8:2’’. Нека започнем от там.

And the Lord spake unto Moses, Go unto Pharaoh, and say unto him, Thus saith the Lord, Let my people go, that they may serve me. And if thou refuse to let them go, behold, I will smite all thy borders with frogs.”

Друг човек отива и взима табелата. Това е нашият Пол Андерсън, който участва  в една от сцените на собствения си филм.

След това виждаме трима обесени, един от тях носи тениска с номер 82. Прогноза за времето: 82% вероятност да вали. В казино: играч има нужда от 2 на блекджек, но получава 8. Момче скача от покрива, а до него въже е образувало 82. Номерът на самолета в началото е 82 и т.н. Двете числа са буквално из целия филм. Но защо постоянно се дава прогнозата за времето? Отново въпрос, който няма как да не си зададем. В течение на филма се усеща, че колкото по-добра е прогнозата, по-спокойни са героите, а с ескалирането на техните истории, прогнозата за времето се влошава, докато накрая не заваляват жабите – the wake up call from God for everyone.

11

За да се засили още повече ефекта на числото две, виждаме много неща по двойки във филма. Например – двама от героите се казват Джим; две от героините имат някаква зависимост – Клаудия към кокаин, Линда към лекарства; водещият на предаването Джим и продуцентът на същото предаване Ърл, са болни от рак; и двамата герои имат жени, на които са изневерявали и деца, които ги отбягват и ненавиждат; има две гении деца в шоуто – Дони Смит и Стенли Спектър.

Добре, де, но как се свързват героите? До края на филма всички чакаме пъзелът да се нареди и картината да ни плесне през очите, но нищо такова не се случва. Или… лайтмотивът на филма всъщност се оказва най-силната човешка връзка, съществуваща някога – връзката родител:дете. Основната сюжетна линия е – изборите на родителите и последиците им върху децата, също и как отношенията с родителите определят личността ни. Героинята на Клаудия нарича себе си Клаудия Уилсон, а не Клаудия Уилсон Гейтър, тъй като не иска да бъде свървана с баща си Джими Гейтър. Франк Макии също сменя името си, за да не бъде свързван с баща си, но също така и лъже, че баща му е умрял. Достатъчно ясен пример колко сериозно може да се отразят отношенията ни с родителите, когато са неуспешни. Ако зрителят се загуби между персонажите и се обърка, режисьорът е оставил още една подсказка в сцената, когато всички припяват заедно песента на Aimee Mann – Save me. Всеки откъс от песента е асоцииран с персонажа, който го пее в момента. Например, когато Клаудия запява „You’re sure there’s a cure, and you have finally found it“, има предвид своята зависимост към кокаина.  Джим – „You’re sure there’s cure, and you have finally found it’’, имайки предвид ракът и т.н. Междудругото Aimee Mann е близка приятелка на Пол Андерсън и може да чуем много нейни песни по време на филма.

Друг важен герой е малкият рапър, който остава незабелязан и когато казва на полицая Джим: „Ти дори не ме слушаш, аз ти казах кой го направи“, сякаш говори и на нас, които не сме му обърнали значимо внимание. Диксон нарича себе си Проницателят и може да се счете като пратеник на Бога. Той взима оръжието на Джим след като го губи и после виждаме този пистолет да пада от небето в последната сцена. Явен знак, че момчето има някаква връзка със свръхествественото или с Бога.

Почти във всяка сцена може да видим картина или снимка на цветето магнолия – още една приятна закачка със зрителя.

Актьорите, които участват във филма също не са случайни. Пол Андерсон се слави с това, че първо избира кой ще участва във филма и след това изгражда ролите, спрямо самия актьор. Изключително различен и труден подход, което прави филма още по-специален за зрителя. Ето например, Джон Райли моли Пол да му направи роля, в която той да се влюбва в момиче, защото му омръзнало да играе само тежки роли. В предишният филм на Пол Андерсон – „Boogie Nights”, отново може да видим Джон Райли, както и почти всички участващи в „Magnolia”. Пол Андерсон твърди, че много от актьорите са му приятели и той създава силни връзки, които после поддържа през времето и през филмите. Точно по-този начин успява да извади силни моменти в сцените от тях, тъй като ги познава отблизо и така всичко е много по-лично и интимно. Актьорите му се доверяват и той на тях и това е най-добрата рецепта за добър филм. В сценариите, които пише, той не дава подробни обяснения за това, което актьорите трябва да правят. Напротив, смята това за грешка, тъй като ограничава актьорското въображение и игра. Когато се обажда на Джулиян Мур (която преди това също е участвала в „Boogie Nights”) й казва да си освободи графика ориентировъчно за след година, защото тя ще участва в новия му филм. Актьорът Джейсън Робардс (героят на Ърл) наистина се оказва болен от рак в реалния живот, какъвто е и персонажа му във филма, което придава още една нотка на усещане за съвсем човешки и близки до нас истории. Той умира във филма от болестта, както и самият Джейсън година след това. “Магнолия“ е последният му филм.

А как Том Круз се появява във филма?

Самият той се обажда на Пол Андерсон след като гледа „Boogie nights” и му казва ,че иска да участва е следващият му филм. Режисьорът разказва, че това било едно от най-вълнуващите обаждания, които получава, защото бил огромен фен на творчеството на Том Круз и много искал да има актьора в някой от филмите си, но никога нямало да му звънне, защото не смятал, че има шанс Круз да се съгласи да участва във филмите му. Съдбата се обръща за него и му поднася подарък – въпросното  обаждане. След това Пол отива на снимачната площадка на „Широко отворени очи“ през 1999г., за да посети Том Круз и да обсъдят ролята. Там той се запознава със Стенли Кубрик – друг велик режисьор. След срещата с Круз, Андерсън създава персонажа на Маккии, специално за Том. Той играе блестящо своя герой, но когато идва сцената с умиращия му баща, Том Круз казва, че не усеща сценария и не може да изиграе въпросната сцена по начина, по който е написана. Тогава Пол го съветва да импровизира и да го направи както усети. След думите „Няма да плача за теб“, всичко останало е импровизация от Том Круз – един от най-силните моменти във филма.

Всичко започва от думата магнолия и от героинята Клаудия –  първият измислен персонаж на Пол Андерсон във филма.

Статия на:

Даян Шаер

Информацията, която прочетохте е взета от интервю със самият Пол Андерсън, когато само на 27 години, той прави този филм. Също информация може да намерите в линковете по-долу.

https://www.youtube.com/watch?v=K-c78gfsjpI

http://www.imdb.com/title/tt0175880/trivia

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s